16 jul 2008, 6:52

Ритуално 

  Poesía » Filosófica
557 0 19
Ритуално пастелно живея
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума
или реплика необикновена -
разплетена дълга къделя съм...
Очи ми премръзват, не вехнат,
в самотни часове притихват
като пропадащо мигновение
на фреска във гробница скрито...
В един живот - с най-разумен бог,
най-истински и безвъзвратен,
в един живот - с най-последен ход
на пеещи стълби... без дъх... без свят...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??