Ритуално
и в бяг се отприщвам стремително...
В полето като мак ще се рея,
ще търся все другия смисъл,
ще раждам по една нова дума
или реплика необикновена -
разплетена дълга къделя съм...
Очи ми премръзват, не вехнат,
в самотни часове притихват
като пропадащо мигновение
на фреска във гробница скрито...
В един живот - с най-разумен бог,
най-истински и безвъзвратен,
в един живот - с най-последен ход
на пеещи стълби... без дъх... без свят...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
