Elda (Лора)
34 522
8 nov 2009, 18:33

Ритуално 

  Poesía » De amor
1319 0 6

Идвам гола във нощта.

Стъпвам боса по пръстта.

Вятър блъска в мен дъжда.

В ръцете стискам цвете...

 

И капе кръв от моята ръка -

поникват алени цветя.

А камъните се обливат в лунна светлина.

 

Писъкът на нощна птица

ме достига от безлистните дървета.

Сякаш черна жрица

изрече за мен клетва!

 

Ето го пред мен кръстът ти от камък -

чакаш ме да дойда и в плен да остана.

 

Полагам цветето на твоя гроб.

Плача тихо. После се усмихвам...

Дъждът е леден. Нощта ме води в друг живот.

Целувам те.

И там завинаги заспивам.

© Лора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Дъждът е леден. Нощта ме води в друг живот.
    Целувам те.
    И там завинаги заспивам."
    ! Х !
  • Здравейте! Радвам се да ви видя тук.
    Александър, май наистина малко ЕМО звучи, но да кажа, че не мисля да мра за сега .По-сокро завинаги заспивам до любовта си, дори и тя да не е жива... Иначе животът продължава, разбира се, но понякога той има нужда от своите ритуали.
    Поздрав от мен навсички, дето се отбихте!
  • Много ми хареса!
    Поздрав от Шкафчето!
  • !!!
  • Направи ми впечатление различната образност - като че ли малко към символизъм...Но е ефектно и така. Поздрав!
  • !!!
    Птиците ще запеят отново...повярвай...винаги става така!
Propuestas
: ??:??