8.11.2009 г., 18:33 ч.
Ритуално
Идвам гола във нощта.
Стъпвам боса по пръстта.
Вятър блъска в мен дъжда.
В ръцете стискам цвете...
И капе кръв от моята ръка -
поникват алени цветя.
А камъните се обливат в лунна светлина.
Писъкът на нощна птица
ме достига от безлистните дървета.
Сякаш черна жрица
изрече за мен клетва!
Ето го пред мен кръстът ти от камък -
чакаш ме да дойда и в плен да остана.
Полагам цветето на твоя гроб.
Плача тихо. После се усмихвам...
Дъждът е леден. Нощта ме води в друг живот.
Целувам те.
И там завинаги заспивам.
© Лора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравейте! Радвам се да ви видя тук.
Александър, май наистина малко ЕМО звучи, но да кажа, че не мисля да мра за сега
.По-сокро завинаги заспивам до любовта си, дори и тя да не е жива... Иначе животът продължава, разбира се, но понякога той има нужда от своите ритуали.
Поздрав от мен навсички, дето се отбихте! -
Много ми хареса!
Поздрав от Шкафчето! -
!!!
-
Направи ми впечатление различната образност - като че ли малко към символизъм...Но е ефектно и така. Поздрав!
-
!!!
Птиците ще запеят отново...повярвай...винаги става така!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Целувам те.
И там завинаги заспивам."
! Х !