6 oct 2007, 21:31

Роб на обществото

  Poesía
889 0 3
Роб на обществото

Огледай се наоколо, отговори ми какво виждаш!
Позволи ми да ти кажа:
ограничения, съображения и скука.
Не ти ли тежи нещо около ръцете, а може би оковите,
които сами си сложихме.
Робове на обществото, живеем, без да се замисляме,
никой не прави това, което иска и всеки живее в измислените си правила.
Така безлични сме, няма интрига, няма интерес.
Всичко фалшиво е, не искам да живея така!
Различните са луди, еднаквите са скучни, а нормални няма.
Кой да бъдеш в днешно време, всеки избор грешен е.
Аз не съм роб на обществото, не живея в правила!
Това е черна свобода с основи, изградени от лъжа.
Изборът ми е един, избирам моето аз.
Дори неудачница, смешница, ако щеш, отцепница ме наречи,
аз оставам с правото си да бъда аз!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям мислите ти,но това се заплаща със самота.Поздрав!
  • Благодаря ви.Жанка,аз също мисля че скоро за нас няма да има мир
  • Много ми хареса!Често пъти и аз се чувствам по същия начин,и понякога си патя от това!Но такива като мен и теб едва ли скоро ще бъдем правилно разбрани!Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...