6 oct 2007, 21:31

Роб на обществото

  Poesía
890 0 3
Роб на обществото

Огледай се наоколо, отговори ми какво виждаш!
Позволи ми да ти кажа:
ограничения, съображения и скука.
Не ти ли тежи нещо около ръцете, а може би оковите,
които сами си сложихме.
Робове на обществото, живеем, без да се замисляме,
никой не прави това, което иска и всеки живее в измислените си правила.
Така безлични сме, няма интрига, няма интерес.
Всичко фалшиво е, не искам да живея така!
Различните са луди, еднаквите са скучни, а нормални няма.
Кой да бъдеш в днешно време, всеки избор грешен е.
Аз не съм роб на обществото, не живея в правила!
Това е черна свобода с основи, изградени от лъжа.
Изборът ми е един, избирам моето аз.
Дори неудачница, смешница, ако щеш, отцепница ме наречи,
аз оставам с правото си да бъда аз!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям мислите ти,но това се заплаща със самота.Поздрав!
  • Благодаря ви.Жанка,аз също мисля че скоро за нас няма да има мир
  • Много ми хареса!Често пъти и аз се чувствам по същия начин,и понякога си патя от това!Но такива като мен и теб едва ли скоро ще бъдем правилно разбрани!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...