Oct 6, 2007, 9:31 PM

Роб на обществото

  Poetry
893 0 3
Роб на обществото

Огледай се наоколо, отговори ми какво виждаш!
Позволи ми да ти кажа:
ограничения, съображения и скука.
Не ти ли тежи нещо около ръцете, а може би оковите,
които сами си сложихме.
Робове на обществото, живеем, без да се замисляме,
никой не прави това, което иска и всеки живее в измислените си правила.
Така безлични сме, няма интрига, няма интерес.
Всичко фалшиво е, не искам да живея така!
Различните са луди, еднаквите са скучни, а нормални няма.
Кой да бъдеш в днешно време, всеки избор грешен е.
Аз не съм роб на обществото, не живея в правила!
Това е черна свобода с основи, изградени от лъжа.
Изборът ми е един, избирам моето аз.
Дори неудачница, смешница, ако щеш, отцепница ме наречи,
аз оставам с правото си да бъда аз!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям мислите ти,но това се заплаща със самота.Поздрав!
  • Благодаря ви.Жанка,аз също мисля че скоро за нас няма да има мир
  • Много ми хареса!Често пъти и аз се чувствам по същия начин,и понякога си патя от това!Но такива като мен и теб едва ли скоро ще бъдем правилно разбрани!Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...