О, бедни ми бедни български народе!

Тежка е съдбата ти селскостопанска, 

пръкваш се на село и тръгваш към големия град, 

за да търсиш, припечелиш някой лев, 

в който да си осигуриш кеф.

Тежка е и съдбата ти имигрантска - 

бягаш на хиляди километри от дома, 

за да покориш света и пак да събереш някой лев

с който да си купуш леб!

Тежка е и съдбата на жената, родила се в страната, 

в която от рано трябва да решиш, дали да търпиш, 

или за да имаш покрив над главата 

ще скочиш на някой в кревата. 

Тежко му е и на мъжа, който с честен труд никога не е добре обут!

Защото със измама може да припечели някой лев, но 

ако няма луд късмет, скоро ще други ще го присвоят. 

Тежък, българино е твоя път!

Всичко бедни ми българино правиш ти, за тези пусти пари, 

които все не стигат, за да си богат. 

А навсякъде по този свят, богат е този който има 

от твойта непреодолима сила, да се справя с всяко изпитание. 

Но, робство е причината за твойто отчаяние!

 Робуваш ти на тез пари и тежка е съдбата ти.

Беден ще си цял живот и беден ще е твой народ!