О, бедни ми бедни български народе!
Тежка е съдбата ти селскостопанска,
пръкваш се на село и тръгваш към големия град,
за да търсиш, припечелиш някой лев,
в който да си осигуриш кеф.
Тежка е и съдбата ти имигрантска -
бягаш на хиляди километри от дома,
за да покориш света и пак да събереш някой лев
с който да си купуш леб!
Тежка е и съдбата на жената, родила се в страната,
в която от рано трябва да решиш, дали да търпиш,
или за да имаш покрив над главата
ще скочиш на някой в кревата.
Тежко му е и на мъжа, който с честен труд никога не е добре обут!
Защото със измама може да припечели някой лев, но
ако няма луд късмет, скоро ще други ще го присвоят.
Тежък, българино е твоя път!
Всичко бедни ми българино правиш ти, за тези пусти пари,
които все не стигат, за да си богат.
А навсякъде по този свят, богат е този който има
от твойта непреодолима сила, да се справя с всяко изпитание.
Но, робство е причината за твойто отчаяние!
Робуваш ти на тез пари и тежка е съдбата ти.
Беден ще си цял живот и беден ще е твой народ!
© Галина Петрова Всички права запазени