Робиня

Огнена фигура чертае небето,
защото нужно ти е очите мъчно да виждат звездите.

Тънка струя въздух влива ми се в сърцето,
ала шепите ми пълни са с диамантен блясък.

Ледено пропуква се морето
и все по-треперещо мълвя: "Любов ли е това?!"

Кървави ръце изваждат душата на детето
и в златна клетка загражда света му.

Накити сиви, китни, нови,
украсяват бялото безжизнено тяло.

Дрехи богати намират място в обеднял живот,
търпеливо чакащ свобода в някой кивот.

Ден далечен, ден за радост, за победа
над черна орис в бяло наметало.

Щастие няма да ми донесе и този любовен елмаз
колкото и очите ми да блестят от екстаз.

Таз радост винаги лъжлива е,
но от твоето сърце кръв ще тече,
за да докаже, че фалшиво не е!