Робиня
защото нужно ти е очите мъчно да виждат звездите.
Тънка струя въздух влива ми се в сърцето,
ала шепите ми пълни са с диамантен блясък.
Ледено пропуква се морето
и все по-треперещо мълвя: "Любов ли е това?!"
Кървави ръце изваждат душата на детето
и в златна клетка загражда света му.
Накити сиви, китни, нови,
украсяват бялото безжизнено тяло.
Дрехи богати намират място в обеднял живот,
търпеливо чакащ свобода в някой кивот.
Ден далечен, ден за радост, за победа
над черна орис в бяло наметало.
Щастие няма да ми донесе и този любовен елмаз
колкото и очите ми да блестят от екстаз.
Таз радост винаги лъжлива е,
но от твоето сърце кръв ще тече,
за да докаже, че фалшиво не е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Всички права запазени
