30 дек. 2007 г., 16:23

Робиня

1K 0 1
Огнена фигура чертае небето,
защото нужно ти е очите мъчно да виждат звездите.

Тънка струя въздух влива ми се в сърцето,
ала шепите ми пълни са с диамантен блясък.

Ледено пропуква се морето
и все по-треперещо мълвя: "Любов ли е това?!"

Кървави ръце изваждат душата на детето
и в златна клетка загражда света му.

Накити сиви, китни, нови,
украсяват бялото безжизнено тяло.

Дрехи богати намират място в обеднял живот,
търпеливо чакащ свобода в някой кивот.

Ден далечен, ден за радост, за победа
над черна орис в бяло наметало.

Щастие няма да ми донесе и този любовен елмаз
колкото и очите ми да блестят от екстаз.

Таз радост винаги лъжлива е,
но от твоето сърце кръв ще тече,
за да докаже, че фалшиво не е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • АПЛОДИСМЕНТИ!!стихът е разкошен

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...