И робинята се влюби в господаря,
такава чиста, неподправена любов.
Знае тя че той пак ще я удари.
Знае тя, че той не се е променил, не е и нов.
Но стои покорно наведена.
В коварните нишки на съдбата оплетена.
Молеща, тръпнеща, чакаща
и скрита от света.
Стои, очаква господаря.
И знае, няма изход, няма вход,
в живота ù кощунствено нелеп.
И сега е тя в своя си възход. ...