И робинята се влюби в господаря,

такава чиста, неподправена любов.
Знае тя че той пак ще я удари.

Знае тя, че той не се е променил, не е и нов.

Но стои покорно наведена.

В коварните нишки на съдбата оплетена.

Молеща, тръпнеща, чакаща

и скрита от света.

Стои, очаква господаря.

И знае, няма изход, няма вход,

в живота ù кощунствено нелеп.

И сега е тя в своя си възход.

макар че чака я господарят ù свиреп.

И избор вече няма, нагоре тя лети.

По планина от болка и сълзи се тя изкачва.

И всяка стъпка има смисъл нов.

Прекрачва граница на новия живот.