Робинята се влюби в господаря
И робинята се влюби в господаря,
такава чиста, неподправена любов.
Знае тя че той пак ще я удари.
Знае тя, че той не се е променил, не е и нов.
Но стои покорно наведена.
В коварните нишки на съдбата оплетена.
Молеща, тръпнеща, чакаща
и скрита от света.
Стои, очаква господаря.
И знае, няма изход, няма вход,
в живота ù кощунствено нелеп.
И сега е тя в своя си възход.
макар че чака я господарят ù свиреп.
И избор вече няма, нагоре тя лети.
По планина от болка и сълзи се тя изкачва.
И всяка стъпка има смисъл нов.
Прекрачва граница на новия живот.
© Кристина All rights reserved.
