Робите заслужават оковите

3 nov 2011, 20:15

Poesía » De amor

401 0 3

Строшиха въздишките кварцови

на времето подредения ход.

Разтече се гримът на пластове

от красиво измислен живот.

Поспряха мечтите ми, хукнали

в пустинния сън летаргичен,

и се скри настояще и минало

във жадувано бъдно обичане.

Затанцува в мен бурята пясъчна

и в магия вълшебна пленена

отново съм... отново обречена,

на новата страст подчинена.

Строшиха въздишките кварцови

поредно стъкло на часовник...

Робите заслужават оковите,

не допуснали мисли свободни.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.