Робите заслужават оковите

3.11.2011 г., 20:15 ч.

Поезия » Любовна

424 0 3

Строшиха въздишките кварцови

на времето подредения ход.

Разтече се гримът на пластове

от красиво измислен живот.

Поспряха мечтите ми, хукнали

в пустинния сън летаргичен,

и се скри настояще и минало

във жадувано бъдно обичане.

Затанцува в мен бурята пясъчна

и в магия вълшебна пленена

отново съм... отново обречена,

на новата страст подчинена.

Строшиха въздишките кварцови

поредно стъкло на часовник...

Робите заслужават оковите,

не допуснали мисли свободни.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.