3.11.2011 г., 20:15 ч.

Робите заслужават оковите 

  Поезия » Любовна
429 0 3
Строшиха въздишките кварцови
на времето подредения ход.
Разтече се гримът на пластове
от красиво измислен живот.
Поспряха мечтите ми, хукнали
в пустинния сън летаргичен,
и се скри настояще и минало
във жадувано бъдно обичане.
Затанцува в мен бурята пясъчна
и в магия вълшебна пленена
отново съм... отново обречена,
на новата страст подчинена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Предложения
: ??:??