Робите заслужават оковите

Nov 3, 2011, 8:15 PM

Poetry » Love

367 0 3

Строшиха въздишките кварцови

на времето подредения ход.

Разтече се гримът на пластове

от красиво измислен живот.

Поспряха мечтите ми, хукнали

в пустинния сън летаргичен,

и се скри настояще и минало

във жадувано бъдно обичане.

Затанцува в мен бурята пясъчна

и в магия вълшебна пленена

отново съм... отново обречена,

на новата страст подчинена.

Строшиха въздишките кварцови

поредно стъкло на часовник...

Робите заслужават оковите,

не допуснали мисли свободни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.