Робите заслужават оковите
Строшиха въздишките кварцови
на времето подредения ход.
Разтече се гримът на пластове
от красиво измислен живот.
Поспряха мечтите ми, хукнали
в пустинния сън летаргичен,
и се скри настояще и минало
във жадувано бъдно обичане.
Затанцува в мен бурята пясъчна
и в магия вълшебна пленена
отново съм... отново обречена,
на новата страст подчинена.
Строшиха въздишките кварцови
поредно стъкло на часовник...
Робите заслужават оковите,
не допуснали мисли свободни.
© Валентина Лозова All rights reserved.
