Valens (Валентина Лозова) Valens (Валентина Лозова)
127
Nov 3, 2011, 8:15 PM

Робите заслужават оковите

  Poetry » Love
568 0 3

Строшиха въздишките кварцови

на времето подредения ход.

Разтече се гримът на пластове

от красиво измислен живот.

 

Поспряха мечтите ми, хукнали

в пустинния сън летаргичен,

и се скри настояще и минало

във жадувано бъдно обичане.

 

Затанцува в мен бурята пясъчна

и в магия вълшебна пленена

отново съм...  отново обречена,

на новата страст подчинена.

 

Строшиха въздишките кварцови

поредно стъкло на часовник...

Робите заслужават оковите,

не допуснали мисли свободни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0