10 mar 2009, 20:10

Робот 

  Poesía » Otra
709 0 1

Обичта ти мила, волна, сладка

моето сърце разби

и кръвта – масло за смазка,

механизма повреди.

Очите ми кристални

светеха на металния ми лик,

и тялото – стоманена кутия,

с ръжда безмилостно се покри.

Чувствата чужди станаха,

сякаш цял живот

била съм нещастна.

И останах пак бездушна,

все едно не съм живяла,

от любов не съм пяла,

метална кутия – робот.

 

© Мая Филт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??