Робот
Обичта ти мила, волна, сладка
моето сърце разби
и кръвта – масло за смазка,
механизма повреди.
Очите ми кристални
светеха на металния ми лик,
и тялото – стоманена кутия,
с ръжда безмилостно се покри.
Чувствата чужди станаха,
сякаш цял живот
била съм нещастна.
И останах пак бездушна,
все едно не съм живяла,
от любов не съм пяла,
метална кутия – робот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Филт Todos los derechos reservados
