Mar 10, 2009, 8:10 PM

Робот

Poetry » Other

1K 0 1

Обичта ти мила, волна, сладка

моето сърце разби

и кръвта – масло за смазка,

механизма повреди.

Очите ми кристални

светеха на металния ми лик,

и тялото – стоманена кутия,

с ръжда безмилостно се покри.

Чувствата чужди станаха,

сякаш цял живот

била съм нещастна.

И останах пак бездушна,

все едно не съм живяла,

от любов не съм пяла,

метална кутия – робот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0