Говори се за робството и свободата –

и от двете душата ми страда.

Робството – задушно, скучно, безпросветно,

а пък свободата е фалшива, безогледна.

Мнозина умряха за тебе, свободо.

Мнозина живяха срещу общото слово.

Въпреки всичко и само за нас –

провалиха се идеалистите – не дойдоха на власт.

Други казаха, че са свободни.

Свободни? Те са недостойни,

че нямат нито вяра, нито жалост –

свободата им е сладка, но фалшива гадост.

Излъгаха и нас, че сме свободни.

Свободни? Скотове безбройни

крачим нанейде – ние сме племе,

дето зове тишината, да може да дреме.

Мислим си, че сме свободни.

Свободни? Сълзи поройни

изливаме денем и нощем, но тайно.

Някой говори там нещо незнайно.

Кой го разбира тоя всезнайко?

Приказва си там, ще млъкне след малко.

Сочат го с пръст и лъжат ни твари.

Обричат го луд – всички ни лудост попари.

Много кат' него пропаднаха, помниш.

Много кат' него мъката обща изгони.

Плачем във хор под общото робство –

плачем напразно заради общото скотство.

Говори се за робството и свободата –

и от двете душата ни страда.

Едното е измамно, мъчно се прозира,

другото е вечно, ама никой не разбира.