Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ми страда.
Робството – задушно, скучно, безпросветно,
а пък свободата е фалшива, безогледна.
Мнозина умряха за тебе, свободо.
Мнозина живяха срещу общото слово.
Въпреки всичко и само за нас –
провалиха се идеалистите – не дойдоха на власт.
Други казаха, че са свободни.
Свободни? Те са недостойни,
че нямат нито вяра, нито жалост –
свободата им е сладка, но фалшива гадост.
Излъгаха и нас, че сме свободни.
Свободни? Скотове безбройни
крачим нанейде – ние сме племе,
дето зове тишината, да може да дреме.
Мислим си, че сме свободни.
Свободни? Сълзи поройни
изливаме денем и нощем, но тайно.
Някой говори там нещо незнайно.
Кой го разбира тоя всезнайко?
Приказва си там, ще млъкне след малко.
Сочат го с пръст и лъжат ни твари.
Обричат го луд – всички ни лудост попари.
Много кат' него пропаднаха, помниш.
Много кат' него мъката обща изгони.
Плачем във хор под общото робство –
плачем напразно заради общото скотство.
Говори се за робството и свободата –
и от двете душата ни страда.
Едното е измамно, мъчно се прозира,
другото е вечно, ама никой не разбира.
© Илта Все права защищены