16 февр. 2012 г., 15:44

Робството и свободата 

  Поэзия » Гражданская
611 0 0

Говори се за робството и свободата –

и от двете душата ми страда.

Робството – задушно, скучно, безпросветно,

а пък свободата е фалшива, безогледна.

 

Мнозина умряха за тебе, свободо.

Мнозина живяха срещу общото слово.

Въпреки всичко и само за нас –

провалиха се идеалистите – не дойдоха на власт.

 

Други казаха, че са свободни.

Свободни? Те са недостойни,

че нямат нито вяра, нито жалост –

свободата им е сладка, но фалшива гадост.

 

Излъгаха и нас, че сме свободни.

Свободни? Скотове безбройни

крачим нанейде – ние сме племе,

дето зове тишината, да може да дреме.

 

Мислим си, че сме свободни.

Свободни? Сълзи поройни

изливаме денем и нощем, но тайно.

Някой говори там нещо незнайно.

 

Кой го разбира тоя всезнайко?

Приказва си там, ще млъкне след малко.

Сочат го с пръст и лъжат ни твари.

Обричат го луд – всички ни лудост попари.

 

Много кат' него пропаднаха, помниш.

Много кат' него мъката обща изгони.

Плачем във хор под общото робство –

плачем напразно заради общото скотство.

 

Говори се за робството и свободата –

и от двете душата ни страда.

Едното е измамно, мъчно се прозира,

другото е вечно, ама никой не разбира.

© Илта Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??