7 oct 2007, 16:07

Род(е)ната Земя

  Poesía
626 0 2
3 март 2005 г.

Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише
своето прозрение
и говори със гръмовен, ясен глас.

"Във душата ти живее огън,
 мечът дреме в твоята силна ръка -
 вдигни острието, излез смело навън
 и забий стоманата в сърцето на врага!! -
  Стомана във стомана,
  жестокост във жестокост:
  На удара отвръща се със удар,
  на груба сила - с груба сила."

Говорейки във тебе свободата
и жаждата за светъл ден,
ти тръгваш със сърце, живеещо в борбата
и диша в тебе тя, земята - пътуваш в неин плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....