Род(е)ната Земя
Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише
своето прозрение
и говори със гръмовен, ясен глас.
"Във душата ти живее огън,
мечът дреме в твоята силна ръка -
вдигни острието, излез смело навън
и забий стоманата в сърцето на врага!! -
Стомана във стомана,
жестокост във жестокост:
На удара отвръща се със удар,
на груба сила - с груба сила."
Говорейки във тебе свободата
и жаждата за светъл ден,
ти тръгваш със сърце, живеещо в борбата
и диша в тебе тя, земята - пътуваш в неин плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени