7.10.2007 г., 16:07

Род(е)ната Земя

616 0 2
3 март 2005 г.

Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише
своето прозрение
и говори със гръмовен, ясен глас.

"Във душата ти живее огън,
 мечът дреме в твоята силна ръка -
 вдигни острието, излез смело навън
 и забий стоманата в сърцето на врага!! -
  Стомана във стомана,
  жестокост във жестокост:
  На удара отвръща се със удар,
  на груба сила - с груба сила."

Говорейки във тебе свободата
и жаждата за светъл ден,
ти тръгваш със сърце, живеещо в борбата
и диша в тебе тя, земята - пътуваш в неин плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...