Oct 7, 2007, 4:07 PM

Род(е)ната Земя

  Poetry
617 0 2
3 март 2005 г.

Свободата диша
във забвение
и чака своя верен час.
Свободата пише
своето прозрение
и говори със гръмовен, ясен глас.

"Във душата ти живее огън,
 мечът дреме в твоята силна ръка -
 вдигни острието, излез смело навън
 и забий стоманата в сърцето на врага!! -
  Стомана във стомана,
  жестокост във жестокост:
  На удара отвръща се със удар,
  на груба сила - с груба сила."

Говорейки във тебе свободата
и жаждата за светъл ден,
ти тръгваш със сърце, живеещо в борбата
и диша в тебе тя, земята - пътуваш в неин плен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...