9 dic 2008, 18:10

Роден край 

  Poesía
455 0 0
Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват
над баири, поляни и пътеки.



А щом Венера загадъчно намигне,
градина цветна у мен никне.
Късам - дар да бъде - цвят и лист,
за всеки кът земя и небесна вис,
че тук отпих на живота първи лъчи
и младостта ми в букет пориви разцъфтя,
а музата рани ме с жарките си стрели,
сред звуци и багри на ширна равнина.



В плен на хлад и копнеж въздъхвам,
мрежи-мисли и жалби разкъсвам,
заслушана в ритъма на славеевия зов,
долававям с трепет и благослов,
че ангел праща еликсир блажен
над моя дом рожден.


("Роден край" из "Росни капки"от Наталия Георгиева)

© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??