Роден край
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват
над баири, поляни и пътеки.
А щом Венера загадъчно намигне,
градина цветна у мен никне.
Късам - дар да бъде - цвят и лист,
за всеки кът земя и небесна вис,
че тук отпих на живота първи лъчи
и младостта ми в букет пориви разцъфтя,
а музата рани ме с жарките си стрели,
сред звуци и багри на ширна равнина.
В плен на хлад и копнеж въздъхвам,
мрежи-мисли и жалби разкъсвам,
заслушана в ритъма на славеевия зов,
долававям с трепет и благослов,
че ангел праща еликсир блажен
над моя дом рожден.
("Роден край" из "Росни капки"от Наталия Георгиева)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени