9.12.2008 г., 18:10

Роден край

626 0 0
Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват
над баири, поляни и пътеки.



А щом Венера загадъчно намигне,
градина цветна у мен никне.
Късам - дар да бъде - цвят и лист,
за всеки кът земя и небесна вис,
че тук отпих на живота първи лъчи
и младостта ми в букет пориви разцъфтя,
а музата рани ме с жарките си стрели,
сред звуци и багри на ширна равнина.



В плен на хлад и копнеж въздъхвам,
мрежи-мисли и жалби разкъсвам,
заслушана в ритъма на славеевия зов,
долававям с трепет и благослов,
че ангел праща еликсир блажен
над моя дом рожден.


("Роден край" из "Росни капки"от Наталия Георгиева)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...