Бушуват мислите ми, тъй коварно,

понасят ме във вихъра си дивен.

Сякаш предчувствам образ огледално

на моя, но дали не е привиден?

Нюанси, форми, звуците от песен,

раздират ми съзнанието клето.

И всичко вкупом сетне се отнесе

внезапно там, нагоре към небето.

Радост и смях, веселие и глъчка,

превръщат битието в рай богат.

Тъга и жал душата щом поглъща,

то раят преобръща се във ад.

Така се лутам в полюсите крайни,

животът ми превратност се зове.

Съдбата скрила ли е още тайни,

ако е ДА – нека ги назове?!

Не ме жалете, всичко съм заслужил

и пътят начертан е – откога…….

Мой враг ще те наричам, също друже –

родена с тежки дългове съдба!