15 oct 2018, 7:44  

Родена с тежки дългове Съдба

  Poesía » Otra
607 2 1

Бушуват мислите ми, тъй коварно,

понасят ме във вихъра си дивен.

Сякаш предчувствам образ огледално

на моя, но дали не е привиден?

 

Нюанси, форми, звуците от песен,

раздират ми съзнанието клето.

И всичко вкупом сетне се отнесе

внезапно там, нагоре към небето.

 

Радост и смях, веселие и глъчка,

превръщат битието в рай богат.

Тъга и жал душата щом поглъща,

то раят преобръща се във ад.

 

Така се лутам в полюсите крайни,

животът ми превратност се зове.

Съдбата скрила ли е още тайни,

ако е ДА – нека ги назове?!

 

Не ме жалете, всичко съм заслужил

и пътят начертан е – откога…….

Мой враг ще те наричам, също друже –

родена с тежки дългове съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...