15 oct 2018, 7:44  

Родена с тежки дългове Съдба

  Poesía » Otra
612 2 1

Бушуват мислите ми, тъй коварно,

понасят ме във вихъра си дивен.

Сякаш предчувствам образ огледално

на моя, но дали не е привиден?

 

Нюанси, форми, звуците от песен,

раздират ми съзнанието клето.

И всичко вкупом сетне се отнесе

внезапно там, нагоре към небето.

 

Радост и смях, веселие и глъчка,

превръщат битието в рай богат.

Тъга и жал душата щом поглъща,

то раят преобръща се във ад.

 

Така се лутам в полюсите крайни,

животът ми превратност се зове.

Съдбата скрила ли е още тайни,

ако е ДА – нека ги назове?!

 

Не ме жалете, всичко съм заслужил

и пътят начертан е – откога…….

Мой враг ще те наричам, също друже –

родена с тежки дългове съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...