Родена с тежки дългове Съдба
Бушуват мислите ми, тъй коварно,
понасят ме във вихъра си дивен.
Сякаш предчувствам образ огледално
на моя, но дали не е привиден?
Нюанси, форми, звуците от песен,
раздират ми съзнанието клето.
И всичко вкупом сетне се отнесе
внезапно там, нагоре към небето.
Радост и смях, веселие и глъчка,
превръщат битието в рай богат.
Тъга и жал душата щом поглъща,
то раят преобръща се във ад.
Така се лутам в полюсите крайни,
животът ми превратност се зове.
Съдбата скрила ли е още тайни,
ако е ДА – нека ги назове?!
Не ме жалете, всичко съм заслужил
и пътят начертан е – откога…….
Мой враг ще те наричам, също друже –
родена с тежки дългове съдба!
© Данаил Таков All rights reserved.
Поздрави!