20 jun 2008, 6:25

Роди ме. 

  Poesía
512 0 2

Роди ме...


Ти идваш тихо и греховно,
с плахи стъпки от една вина.
И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
Дете съм на една мечта."

 

Мечтите от утроби се не раждат.
Мечтата... просто е мечта.
А ти си истинско, реално,
копнеещо с живот да те даря.

 

И питам се: Че кой ми дава право
да решавам пътя на една душа?
Но щом в живота избор нямам -
принудена съм с тебе да се разделя.

 

Сълзите от въздишките се раждат.
Чрез моя стон проплакваш ти.
Дошъл е краят на едно начало -
залог за бъдещите дни.

 

Когато вечността ни срещне,
душата ми ще те познае.
И цялата любов към теб стаена
ще ти предам от него и от мене.

 

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??