Роди ме.
Роди ме...
Ти идваш тихо и греховно,
с плахи стъпки от една вина.
И в тишината чувам вик: "Роди ме!"
Дете съм на една мечта."
Мечтите от утроби се не раждат.
Мечтата... просто е мечта.
А ти си истинско, реално,
копнеещо с живот да те даря.
И питам се: Че кой ми дава право
да решавам пътя на една душа?
Но щом в живота избор нямам -
принудена съм с тебе да се разделя.
Сълзите от въздишките се раждат.
Чрез моя стон проплакваш ти.
Дошъл е краят на едно начало -
залог за бъдещите дни.
Когато вечността ни срещне,
душата ми ще те познае.
И цялата любов към теб стаена
ще ти предам от него и от мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
продължавай така!
