28 mar 2007, 16:02

Родих се с пролетта...

Poesía

811 0 3

Родих се
и се огледах -
сама съм,
гола, неукрепнала.

Родих се с пролетта
и отразих цвета й в очите си,
за да помня майка си,
да не забравям от къде съм дошла.

Помниш ли:
"Искам да сме само двамата,
да разчитаме само един на друг."?
Сега какво да правя,
на кого да разчитам?
Накъде да вървя?

Помниш ли, че ме предаде?

Родих се
и се огледах -
сама съм.
Ти къде отиде?
На кого да разчитам сега...

28.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Любо (Любен Стефанов)

Стиховете ти са изстрадани,пълни с въпросителни към онова ,което те наранява.А истината е:"Че човек се ражда сам,живее сам и умира сам".
Така че разчитай на себе си главно,но не отхвърляй другите.
Любо

2007-05-14T12:41:34+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Усещам тъгата ти...и те поздравявам за стиха!

2007-03-28T16:37:34+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хареса ми!

2007-03-28T16:34:39+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0