28.03.2007 г., 16:02

Родих се с пролетта...

801 0 3
Родих се
и се огледах -
сама съм,
гола, неукрепнала.

Родих се с пролетта
и отразих цвета й в очите си,
за да помня майка си,
да не забравям от къде съм дошла.

Помниш ли:
"Искам да сме само двамата,
да разчитаме само един на друг."?
Сега какво да правя,
на кого да разчитам?
Накъде да вървя?

Помниш ли, че ме предаде?

Родих се
и се огледах -
сама съм.
Ти къде отиде?
На кого да разчитам сега...

                28.03.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиховете ти са изстрадани,пълни с въпросителни към онова ,което те наранява.А истината е:"Че човек се ражда сам,живее сам и умира сам".
    Така че разчитай на себе си главно,но не отхвърляй другите.
    Любо
  • Усещам тъгата ти...и те поздравявам за стиха!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...