Mar 28, 2007, 4:02 PM

Родих се с пролетта...

Poetry

805 0 3

Родих се
и се огледах -
сама съм,
гола, неукрепнала.

Родих се с пролетта
и отразих цвета й в очите си,
за да помня майка си,
да не забравям от къде съм дошла.

Помниш ли:
"Искам да сме само двамата,
да разчитаме само един на друг."?
Сега какво да правя,
на кого да разчитам?
Накъде да вървя?

Помниш ли, че ме предаде?

Родих се
и се огледах -
сама съм.
Ти къде отиде?
На кого да разчитам сега...

28.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Любо (Любен Стефанов)

Стиховете ти са изстрадани,пълни с въпросителни към онова ,което те наранява.А истината е:"Че човек се ражда сам,живее сам и умира сам".
Така че разчитай на себе си главно,но не отхвърляй другите.
Любо

2007-05-14T12:41:34+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Усещам тъгата ти...и те поздравявам за стиха!

2007-03-28T16:37:34+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хареса ми!

2007-03-28T16:34:39+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0