Mar 28, 2007, 4:02 PM

Родих се с пролетта...

Poetry

802 0 3

Родих се
и се огледах -
сама съм,
гола, неукрепнала.

Родих се с пролетта
и отразих цвета й в очите си,
за да помня майка си,
да не забравям от къде съм дошла.

Помниш ли:
"Искам да сме само двамата,
да разчитаме само един на друг."?
Сега какво да правя,
на кого да разчитам?
Накъде да вървя?

Помниш ли, че ме предаде?

Родих се
и се огледах -
сама съм.
Ти къде отиде?
На кого да разчитам сега...

28.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Любо (Любен Стефанов)

Стиховете ти са изстрадани,пълни с въпросителни към онова ,което те наранява.А истината е:"Че човек се ражда сам,живее сам и умира сам".
Така че разчитай на себе си главно,но не отхвърляй другите.
Любо

2007-05-14T12:41:34+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Усещам тъгата ти...и те поздравявам за стиха!

2007-03-28T16:37:34+03:00
juliet007 (Эоя Михова)

Хареса ми!

2007-03-28T16:34:39+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0