28 мар. 2007 г., 16:02

Родих се с пролетта...

809 0 3
Родих се
и се огледах -
сама съм,
гола, неукрепнала.

Родих се с пролетта
и отразих цвета й в очите си,
за да помня майка си,
да не забравям от къде съм дошла.

Помниш ли:
"Искам да сме само двамата,
да разчитаме само един на друг."?
Сега какво да правя,
на кого да разчитам?
Накъде да вървя?

Помниш ли, че ме предаде?

Родих се
и се огледах -
сама съм.
Ти къде отиде?
На кого да разчитам сега...

                28.03.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиховете ти са изстрадани,пълни с въпросителни към онова ,което те наранява.А истината е:"Че човек се ражда сам,живее сам и умира сам".
    Така че разчитай на себе си главно,но не отхвърляй другите.
    Любо
  • Усещам тъгата ти...и те поздравявам за стиха!
  • Хареса ми!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...