7 dic 2010, 14:26

Родилен плач на свобода

  Poesía » Otra
752 0 2

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.

 

Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон
в плавно ликуващ стон.

 

   Вятър - думи сред листа
   игриво шепнат чудеса,
   правейки се сред тъма
   на чифт пърхащи крила.

 

Едрее въздухът, питаещ –
като от цвят в сочен плод –
от всяка клетва и молба живот.

 

И ражда всяка бременна душа,
сглобен от глътки тъмна светлина,
свой пречистий миг във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероятно, от гледна точка на поетичен поглед, устремен към ежедневното(което не подценявам като източник на вдъхновние), но това стихотворение е като въздишка, по време на която прелитат във вътрешния взор видения на езическо сборище, където размитите възприятия са цел. А синекдохата - най-подходящо средство за изразяването им, според мен. Безумни - щом желаеш
  • С риск да се обидите - горното е някакво безумно, безмислено нещо.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...