7 dic 2010, 14:26

Родилен плач на свобода

  Poesía » Otra
751 0 2

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.

 

Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон
в плавно ликуващ стон.

 

   Вятър - думи сред листа
   игриво шепнат чудеса,
   правейки се сред тъма
   на чифт пърхащи крила.

 

Едрее въздухът, питаещ –
като от цвят в сочен плод –
от всяка клетва и молба живот.

 

И ражда всяка бременна душа,
сглобен от глътки тъмна светлина,
свой пречистий миг във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероятно, от гледна точка на поетичен поглед, устремен към ежедневното(което не подценявам като източник на вдъхновние), но това стихотворение е като въздишка, по време на която прелитат във вътрешния взор видения на езическо сборище, където размитите възприятия са цел. А синекдохата - най-подходящо средство за изразяването им, според мен. Безумни - щом желаеш
  • С риск да се обидите - горното е някакво безумно, безмислено нещо.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...