Родилен плач на свобода
Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.
Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон
в плавно ликуващ стон.
Вятър - думи сред листа
игриво шепнат чудеса,
правейки се сред тъма
на чифт пърхащи крила.
Едрее въздухът, питаещ –
като от цвят в сочен плод –
от всяка клетва и молба живот.
И ражда всяка бременна душа,
сглобен от глътки тъмна светлина,
свой пречистий миг във вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
