7 дек. 2010 г., 14:26

Родилен плач на свобода

753 0 2

Благовония, смоли,
безлики роби и коси,
в спирален танц вплели души.

 

Кристален напев, възвисен
от вибрации на монотон
в плавно ликуващ стон.

 

   Вятър - думи сред листа
   игриво шепнат чудеса,
   правейки се сред тъма
   на чифт пърхащи крила.

 

Едрее въздухът, питаещ –
като от цвят в сочен плод –
от всяка клетва и молба живот.

 

И ражда всяка бременна душа,
сглобен от глътки тъмна светлина,
свой пречистий миг във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вероятно, от гледна точка на поетичен поглед, устремен към ежедневното(което не подценявам като източник на вдъхновние), но това стихотворение е като въздишка, по време на която прелитат във вътрешния взор видения на езическо сборище, където размитите възприятия са цел. А синекдохата - най-подходящо средство за изразяването им, според мен. Безумни - щом желаеш
  • С риск да се обидите - горното е някакво безумно, безмислено нещо.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...