Родината

Poesía » Verso acróstico

1.1K 0 0

Рисувам твойте красоти с буквеното слово,

омайна си ти, ах, как пленяваш моите мечти!

Душа и сърце имаш ти, а то за нас българите тупти!

Историята наша разказва за теб, за всички радости, тревоги и успехи.

На нас си дадена ти, свещената земя во веки!

Аз обичам те безкрайно и се кланям пред теб,

Твойте планини, реки и гори са омайни за мен.

Аз обичам те безкрайно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0