Родината не е държавата, сине...
Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите.
И белите кости - и черните дни...
На майки сиротни попила сълзите -
изпратили рожби по чужди земи.
Родината, сине - това са полята.
Забрадките бели - и черния хляб.
Родина е тъмния вир на Реката.
И времето (с него си само богат!)
Родина - това е прегръдката, сине.
Последната! Дето след нея боли...
Огнището! Струйката дим от комина.
И топла постеля за зимните дни.
Родината, сине - са първите стъпки,
които си правил по първия сняг.
На вишната, старата - младите пъпки.
И щъркела, кацнал на двора по мрак.
Родината не е държавата, сине!
(която и тебе прокуди от тук!)
Родина са буквите в твоето име!
И мъжката сила на твоя юмрук.
Родина е, сине, тръпчивата болка,
(която ще сети и твойто сърце)
Когато се скиташ по пътища голи -
с последния спомен за мойте ръце.
Родината, обич... Е топлата стряха.
И птицата, свила под нея гнездо.
Ръката ми бяла, която ти маха...
На залеза златното зарево.
Родина е ситна роса под звездите.
Гори заснежени, и златни жита.
Ръка на приятел - на майка сълзите.
И грубите длани на твоя баща!
Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар...
Изгубиш ли нея - изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.
Родина... Тя не е онази държава,
която ти пие със сламка кръвта!
Родината, обич... Е топлата пазва,
в която смирен си притихнал сега.
Родина са шепата дъхави билки -
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка...
Родина не можеш да купиш с пари!
Родина е виното в бъчвите стари-
искрящо-рубинена, българска кръв!
Тя въглен е, който душата ти пари.
И дългата нишка на пъпната връв!
Проклет да е трижди свят, който разделя
брат от сестрата, и майка от син!
Ако зажалиш за дом, и постеля -
знаеш къде да се върнеш. Амин!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados
