Родината не е държавата, сине...
Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите.
И белите кости - и черните дни...
На майки сиротни попила сълзите -
изпратили рожби по чужди земи.
Родината, сине - това са полята.
Забрадките бели - и черния хляб.
Родина е тъмния вир на Реката.
И времето (с него си само богат!)
Родина - това е прегръдката, сине.
Последната! Дето след нея боли...
Огнището! Струйката дим от комина.
И топла постеля за зимните дни.
Родината, сине - са първите стъпки,
които си правил по първия сняг.
На вишната, старата - младите пъпки.
И щъркела, кацнал на двора по мрак.
Родината не е държавата, сине!
(която и тебе прокуди от тук!)
Родина са буквите в твоето име!
И мъжката сила на твоя юмрук.
Родина е, сине, тръпчивата болка,
(която ще сети и твойто сърце)
Когато се скиташ по пътища голи -
с последния спомен за мойте ръце.
Родината, обич... Е топлата стряха.
И птицата, свила под нея гнездо.
Ръката ми бяла, която ти маха...
На залеза златното зарево.
Родина е ситна роса под звездите.
Гори заснежени, и златни жита.
Ръка на приятел - на майка сълзите.
И грубите длани на твоя баща!
Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар...
Изгубиш ли нея - изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.
Родина... Тя не е онази държава,
която ти пие със сламка кръвта!
Родината, обич... Е топлата пазва,
в която смирен си притихнал сега.
Родина са шепата дъхави билки -
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка...
Родина не можеш да купиш с пари!
Родина е виното в бъчвите стари-
искрящо-рубинена, българска кръв!
Тя въглен е, който душата ти пари.
И дългата нишка на пъпната връв!
Проклет да е трижди свят, който разделя
брат от сестрата, и майка от син!
Ако зажалиш за дом, и постеля -
знаеш къде да се върнеш. Амин!
© Гълъбина Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Петре, загубен си! И то много!
-
Толкова силно, истинско и завладяващо! Благодаря, че го написа! Прегръщам те!🤗❤️
-
Прегръдка на Родината!
Поклон за Таланта! -
Много вярно и затрогващо!
-
Поздравления!
-
Огнище, питка, бъчви синовете ни къде ще видят? Носталгично по минали времена. Родината сега е в забързания ритъм на деня, в нощта, в която градът не заспива, в утрините със забързани тротоари, тя е всичко това, където сърцето вирее в любов и пълнота.
Хубав стих, като завет. -
Без думи!
-
Прекален патос. Не бих завидял за подобен стих: идеята, поривът и мотивът са ясни, но изпълнението е посредствено. Мое скромно мнение на нескромен автор от странство. Между другото, а и да си направя малко реклама тук (понеже така е прието), аз съм писал нещо по-добро по темата. 😉✌️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
