20 nov 2007, 20:25

Родино

  Poesía
619 0 6
 

Планини и езера

тебе са покрили.

Приказни чудеса

в теб са скрили.

 

Приказна природа

имаш ти, Родино.

За отдих и отмора

пием ний от твойто вино.

 

Толкова си хубава,

и с хиляди цветове обагрена.

В теб съм влюбена

и от красотата ти открадната.

 

Благодарни сме, че има те,

ти чудо на природата.

Касметлии ние сме,

че под крилото ти векуваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление съм съгласна с мнението на Рени.Не я ценим... Дори и малко не се стараем.Иначе стиха ти е страхотен,ако страничен човек го рпочете би казал ,че даваме всичко за нея.Поздрав!
  • Родолюбив стих! Браво!
  • Хубав стих!Трябва да осмисляме истинската стойност на България с душата си!За отечеството трябва да правим всичко,а чужбина родина не става!
  • Така е!
  • Наистина сме големи късметлии с нея, Плами, браво!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...