20 нояб. 2007 г., 20:25

Родино

621 0 6
 

Планини и езера

тебе са покрили.

Приказни чудеса

в теб са скрили.

 

Приказна природа

имаш ти, Родино.

За отдих и отмора

пием ний от твойто вино.

 

Толкова си хубава,

и с хиляди цветове обагрена.

В теб съм влюбена

и от красотата ти открадната.

 

Благодарни сме, че има те,

ти чудо на природата.

Касметлии ние сме,

че под крилото ти векуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление съм съгласна с мнението на Рени.Не я ценим... Дори и малко не се стараем.Иначе стиха ти е страхотен,ако страничен човек го рпочете би казал ,че даваме всичко за нея.Поздрав!
  • Родолюбив стих! Браво!
  • Хубав стих!Трябва да осмисляме истинската стойност на България с душата си!За отечеството трябва да правим всичко,а чужбина родина не става!
  • Така е!
  • Наистина сме големи късметлии с нея, Плами, браво!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...