Hekredel (Христо Славов)
1524 419
19 ago 2012, 12:11

Родино 

  Poesía » Civil
486 0 2

 

И горди и низки глави ти се кланят

синовно, със искрен и снобски поклон.

На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!

Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние  от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка,
и заедно тръгнахме в дългия път!

С живота на наште деди си платена,
на тебе обричаме наште деца...
Сега си във наш`те ръце поверена,
за туй ний те пазим във наште сърца!

Сирак е човекът без Род и Родина...
За туй аз без тебе съм лошо живял!
Изминавам със тебе хиляда години!
И за милиарди не бих те продал!
    1997г. София






© Христо Славов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??