Aug 19, 2012, 12:11 PM

Родино

  Poetry » Civic
613 0 2

 

И горди и низки глави ти се кланят

синовно, със искрен и снобски поклон.

На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!

Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние  от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка,
и заедно тръгнахме в дългия път!

С живота на наште деди си платена,
на тебе обричаме наште деца...
Сега си във наш`те ръце поверена,
за туй ний те пазим във наште сърца!

Сирак е човекът без Род и Родина...
За туй аз без тебе съм лошо живял!
Изминавам със тебе хиляда години!
И за милиарди не бих те продал!
    1997г. София






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...