На свойта душевна трапеза те канят,
по стар ненаписан закон!
Тъй както се кани рожденната майка,
нали сме и ние от твоята плът...
А ти си на всички ни общата майка,
и заедно тръгнахме в дългия път!
С живота на наште деди си платена,
на тебе обричаме наште деца...
Сега си във наш`те ръце поверена,
за туй ний те пазим във наште сърца!
Сирак е човекът без Род и Родина...
За туй аз без тебе съм лошо живял!
Изминавам със тебе хиляда години!
И за милиарди не бих те продал!
1997г. София
© Христо Славов All rights reserved.