Родино!...
Българийо!... Родино!... Скъпа моя!...
Къде ли не отвях те по Света,
но винаги жадувал съм за твоя
уют от разпиляна красота:
с подпалили полята дръзки макове,
с латинките във бащиния двор,
но и с ония димни, стари влакове
пухтящи към примамният простор...
... С един такъв аз някога заминах
със дървен куфар пълен със мечти,
а на перона мама (както винаги!) ...