Ах, родино красива,
тъй сладко си ми мила,
любя, тача и мислея,
ден без теб не мога да живея.

Ти даде ми свобода,
очите напълни с красота,
не мога да те напусна, родино моя,
такава е била волята твоя.

За горите и полята аз ще кажа,
за планините и цветята,
на всекиго ще разкажа.
Колко кръв си проляла,
за свободата си живяла.

Ще уча родна реч
и няма да ида надалеч,
ще старея на родна земя,
да те запозная и с моите деца.

Ще продължавам и напред
гордо твойто име да изговарям
и силно ще повтарям,
Българийо, ти за мен си една,
една за всички твои деца.