2 февр. 2017 г., 14:49

Родино моя

861 0 0

Ах, родино красива,
тъй сладко си ми мила,
любя, тача и мислея,
ден без теб не мога да живея.

Ти даде ми свобода,
очите напълни с красота,
не мога да те напусна, родино моя,
такава е била волята твоя.

За горите и полята аз ще кажа,
за планините и цветята,
на всекиго ще разкажа.
Колко кръв си проляла,
за свободата си живяла.

Ще уча родна реч
и няма да ида надалеч,
ще старея на родна земя,
да те запозная и с моите деца.

Ще продължавам и напред
гордо твойто име да изговарям
и силно ще повтарям,
Българийо, ти за мен си една,
една за всички твои деца.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...