Родители

Comentarios

• 

  Mimoza20 (Мария Николова)

  Благодаря Мисана!Понякога изливаме сълзи, понякога радости на този сайт...За тях децата ни е страха, болката, радостта, почти банално ежедневие. Може и в детайли да споделяме несполуките си като родетели, но им доотглеждаме и децата, те се влюбват, разделят се учат недоучат, къщи строят, но не докрай...Вината я носим ние.Угорчени, как да сме...
  С уважение!
  ,

  2015-02-16T20:18:04+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Цялото стихотворение е пропито от изстрадана мъдрост и някакво чувство на вина. Вина на родител, който не е успял да постигне траекторията на съвършенството в отношението към собствените си деца. И всичко това е изведено до ранг на обобщение. Трагична истина, поне от моя гледна точка е, че децата никога не са докрай наши. Макар и обгрижвани с обич и желание за добронамерено притежание, те още след раждането поемат по един собствен път. Ъгълът, който сключва тангентата към този път с нашия стремеж да ги покровителстваме докрай, непрекъснато нараства с напредването на възрастта. Те, децата, достигат онази "първа" космическа скорост, след която се отделят окончателно от родителската орбита /на която са живяли до този момент/, за да станат самите те родители. Много ми хареса цялата творба, а финалът буквално ме разстрои:
  
  "Останали сами и наранени
  Изстиваме от спомени сломени
  Това е истината за живота ни развоя
  След раздялата по тяхна воля!",
  
  защото съдържа непреходна истина, валидна и за мен самия - като родител.
  
  Браво, Мария! Поздравление за тази стойностна творба!

  2015-02-15T02:24:34+02:00