21 oct 2011, 12:17

Родна къща 

  Poesía » Civil
1735 0 26

След  рътлината – пазви горска плът,

зауш от жълъдливи, морни клони

и вие се гърбината на път,

браздясал от природните нагони...

 

Вървежът ми – забързана река

във спомените тихо лъкатуши,

ще скръцне криво вратникът с уста

и в дворището тутак ще ме сгуши...

 

Ще ме заджавка рошавият пес,

и баба ще  затътри стан посведен,

ще замирише на горещ петмез,

а дядо под сайванта ще придремва...

 

И в топлото око на вечерта

ще заблести идилията селска,

и младо вино - резнец под носа

ще вади на софрата хуморески...

 

Във печката ще къкри стар гювеч,

затоплил даровете на нивята -

в прегръдката на пръстената гледж

най-вкусни стават на земята...

 

И своя корен ще докосна сам,

забит в темела на годините,

във къща родна - кръст и храм,

там, дето са ми дали името...

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??