След рътлината – пазви горска плът,
зауш от жълъдливи, морни клони
и вие се гърбината на път,
браздясал от природните нагони...
Вървежът ми – забързана река
във спомените тихо лъкатуши,
ще скръцне криво вратникът с уста
и в дворището тутак ще ме сгуши...
Ще ме заджавка рошавият пес,
и баба ще затътри стан посведен,
ще замирише на горещ петмез,
а дядо под сайванта ще придремва... ...