Родна къща
След рътлината – пазви горска плът,
зауш от жълъдливи, морни клони
и вие се гърбината на път,
браздясал от природните нагони...
Вървежът ми – забързана река
във спомените тихо лъкатуши,
ще скръцне криво вратникът с уста
и в дворището тутак ще ме сгуши...
Ще ме заджавка рошавият пес,
и баба ще затътри стан посведен,
ще замирише на горещ петмез,
а дядо под сайванта ще придремва...
И в топлото око на вечерта
ще заблести идилията селска,
и младо вино - резнец под носа
ще вади на софрата хуморески...
Във печката ще къкри стар гювеч,
затоплил даровете на нивята -
в прегръдката на пръстената гледж
най-вкусни стават на земята...
И своя корен ще докосна сам,
забит в темела на годините,
във къща родна - кръст и храм,
там, дето са ми дали името...
© Михаил Цветански All rights reserved.
