„РОДНА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА”

         ОТ АВЕРИТЕ НА БАТКА

Днес системата, която

образова ни децата

е по-трудна, откогато

бяхме ний в училищата.

Това, което аз

го учих на дванайсе,

сега от първи клас

очакват то да знай се.

Първолакът не познава

още азбуката наша,

а английска му се дава

и ела да видиш каша.

В следствие се образува

най-модерният език,

с който всеки ден общува

българският ученик.

Той използва се в безброй

домове и класни стаи,

та решил съм в стиха мой

да ви с него запозная.

Главни роли занапред

отредил съм на хлапета,

неприемащи съвет -

като всички в пубертета.

Във историята кратка

първи влиза Борислав.

Станал, хапнал нещо сладко,

той звъни на Станислав.

(Второто хлапе,

десети също клас –

във комбина те

пропускат често час).

  – Ко си прайкаш ве, братле?

Ше се шматкаме ли вънка?

  – Наш’та тука ме яде.

Вчера малко бях в издънка.

Ше я дебна да офейка,

а пък ти ме чакай в парка –

там, при нашата си пейка.

Ааа, да купиш и цигарки!

  – О’кей. Чукни и на Ваня!

Чувал съм, че щедро дава.

От година й се каня,

ама ‘се са разминава.

  – Имаш я, човече. Фак!

Нашият довтаса.

Ше се чуем после пак,

сал' да ги сколасам.

Въздиша Борко тежко

и, както се гласеше,

написа той бележка,

в която се четеше:

„КомпюtАрА рабоtи

не спирай филми свалям

нанякАде сАм оtи

реших да Убикалям

дАрвоtо пУлях

шtе спреtна мойtа сtая

в пеtАк не успях

но днес шtе я Упрая”

Остави я на плота

и хвръкна през вратата,

без много да се мота

замаха със краката.

По пътя срещна Пацо

(квартален стар познат).

  –Къде си ’ръгнал, баце?

  –Ше шаваме с Игнат.

  –А гърлата ти де я?

  –По шопинг май сърфира

с оная Доротея.

А уж я все нервира?

Най-се кльопа със Елица,

пък за Дора к’ви ги мята.

Ей, да знаеш странна птица

се явява туй жената.

  – Много готина бамбина.

  – Йес! Съгласен съм. И язе

навитак съм да я мина,

ама требе да се пазя.

  –Може да я чекна.

Пичката трепач е.

Би ли й намекнал,

лекичко, обаче?

  – Ше чекна , ‘ма не зная,

че мойта е кат’ „Гугъл”,

следи ме вечно да я...

Направо съм изкукал.

  –Куул, човече, ти си мой.

Чао, че чакат ме във парка.

И недей се толкоз бой,

има други за заварка.

Дълго се опитва Слави

да надвий окото зорко.

Най-накрая го направи

и събраха се със Борко.

  – Май за Ванчето ме върза?

  –Помпах я и тя нави са.

  –Я кликни й да побърза,

че ми писна тук да вися!

Скоро Ванчето пристигна,

с къса рокля (доста смътна)

и на Боби тя намигна,

но си той езика глътна.

  –Копеле, стегни са!

Мацката е тука.

Ский го как се слиса!

Счупи гипса с чука!

  –Здравейте, момчета –

Борката не трепва.

  –Вдигни си ченето! –

му Славчо прошепва.

Минута напрежение,

след нея силен смях

и тя без притеснение

намърда се до тях.

Слави почна диалог:

  –Ванче, малко закъсняваш?

  –Бях в любимия си блог.

  –Но пък фешън го раздаваш.

Включи шалтера бе, мен! –

ръгна Боби във ребрата –

хардът май е развален?

Я лоудни се във хавата!

Сепна лакътят момчето

и уста отвори плахо:

    – Тези блогове ли, дето

всички в тях са пълно хахо?

    –Този сайт е по-различен –

го момичето контрира –

адски много е обичан

и за най-добър пледира.

И тристранен спор стартира,

който после пък прерастна

в „кой какво го най-разбира”

и „с какво е най-наясно”.

Коментираха игри –

лоши, тъпи или скучни,

филми глупави, добри,

но пропускаха научни.

Ваня тръгна си към пет.

Подир нея Стан отсече:

   –Ше си ходя, баце. Шит!

Конско чака ме, човече.

   –Логни се във „Кънтър Страйк"-а,

да поджараме към осем

и недей се толкоз вайка,

всеки път минаваш косъм.

Яко дъниш се, ала

все те сейвва тоз късмет.

Ваш’те биват, евалла,

наш’те искат пълен ред.

   –Чао. Ъпгрейдвам се и влизам,

само нека да приключи

и очакваната криза,

дето вкъщи ще се случи.

Разделиха се по живо

и към къщи тръгна всеки –

де направо, де накриво,

де по преките пътеки.

„Съдържателната” реч

на героите ми, зная,

популярна е и веч'

поизтърва й се края.

Погледнете в Интернет

коментарите „прилежни”

и ще видите безчет

неграмотни, безнадеждни.

Половината от тия

нямат и представа грам,

че се в азбуката крие

буква с име „ер голям”.

Но в латинската такава

никой няма да познае.

Що да учат я тогава,

щом ненужна в чата тя е?

С нейни букви щляпат

български слова –

мислят ли, че цапат

всичко онова,

що било е сътворено,

с труд, от братята балкански

и навред разпространено

сред народите славянски?!

Тук ще свърша пак с апел,

най-основно към младежи,

за които аз съм счел,

че в езика са невежи:

Нека всички се преборим

със владиките отново,

нека пишем и говорим

само с Кирилово слово!